
Кюстендил е град, в който всяка епоха е оставила своя отпечатък – от античните римски терми и крепостните кули, през средновековните храмове и мостове, до възрожденските къщи и музеи, които пазят паметта за личности и събития.Културното наследство тук е живо – в музеите, където артефактите разказват за антична Пауталия и средновековен Велбъжд; в църквите, които пазят духа на вярата; в домовете на герои и просветители, които ни напомнят за смелостта и силата на духа.Разходката из Кюстендил е пътуване в различни епохи, вплетени в едно цяло – история, която продължава да вдъхновява.
Регионалният исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ в Кюстендил съхранява и представя богатото културно-историческо наследство на региона – от праисторическата епоха до съвремието. Със своите над 100 години история, музеят е важен културен и научен център в Югозападна България, а неговите фондове и колекции го нареждат сред значимите институции в страната.Музеят съхранява над 100 000 движими културни ценности, организирани в няколко основни фонда – Археология, Нумизматика, Етнография, Нова и най-нова история, История на българските земи - XV-XIX век, библиотека и научен архив. Експонатите разкриват богатото културно-историческо наследство на региона – от праисторията до съвремието.В двора на музея се намира Лапидариум „Пауталия“ – впечатляваща колекция от каменна пластика и архитектурни елементи
от 2–3 век, представяща богатото културно наследство на древния римски град.Музеят разполага с още няколко постоянни експозиции – в Музеен комплекс „Свети Георги“, Емфиеджиевата къща, къщите музеи „Ильо войвода“ и „Димитър Пешев“, както и в джамията „Ахмед бей“.
Адрес:
гр. Кюстендил, бул. "България" №55Телефон: 0895541376Работно време:
Април - Септември: 9:30 - 12:00 / 12:30 - 18:00
Октомври - Март: 8:30 - 12:00 / 12:30 - 17:00
Почивни дни: няма
Античните римски терми в Пауталия (дн. Кюстендил), известни още като „Асклепион“, са най-старата, открита до момента и частично проучена баня в града. Датират от началото на II век и са изградени върху минералните извори, което ги определя като минерални терми – характерна особеност за комплекса.Сградата заема площ над 3000 кв. м и вероятно обхваща две строителни инсули от римския град. Има правоъгълен план, като са проучени девет помещения, разположени в южната и източната ѝ част. Всички са снабдени с подово отопление (хипокауст), използвано в две разновидности, една от които – сводова система от аркадо-коридори – е единствена по рода си, открита досега в България.Термите са служили не само за къпане и релакс, но и като място за социални и делови срещи. Планът и мащабите на сградата позволяват тя да бъде определена като императорски тип терми, включващи градини, спортни зали и други обществени пространства. Подът и стените са били облицовани с мраморни плочи, корнизи и пиластри, а в някои зали са открити полукръгли ниши и басейни.Античните терми „Асклепион“ са обявени за археологически паметник с национално значение.
Къща музей „Димитър Пешев“ е изградена като точно копие на родния дом на бележития кюстендилец и се намира в центъра на града. Постоянната експозиция разказва за драматичните събития от март 1943 г. и подвига на Димитър Пешев и неговите съграждани - Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев, признати от мемориала „Яд Вашем“ за „праведници на света“, заради ролята им в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.Музеят е открит през 2003 г. по повод 60-годишнината от Кюстендилската акция и е обновен през 2013 г. Експозицията е подготвена въз основа на богата архивна и изследователска документация, а лични вещи и оригинални предмети са дарени от наследници и институции. Възстановеният кабинет на Пешев е сред най-впечатляващите части на музея.Къщата музей „Димитър Пешев“ е включена в списъка със 100-те национални туристически обекта на България.
Адрес:
гр. Кюстендил, ул. "Цар Симеон І" №11Телефон: 0894467820 / 078551811Работно време:
Април - Септември: 9:30 - 12:00 / 12:30 - 18:00
Октомври - Март: 8:30 - 12:00 / 12:30 - 17:00
Почивни дни: понеделник и вторник
Емфиеджиевата къща е възрожденски архитектурен паметник, построен през 1874 г. за Христо Лазов Казанджията – първомайстор на кюстендилския еснаф и активен деец на българската църковна община в града.След реставрация по проект на арх. Васил Слокоски, къщата е превърната в музей с експозиция „Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX – началото на XX век“, представяща дома на заможната градска интелигенция – с представителен салон, спалня, кухня с трапезария и малък салон за гости. Изложени са оригинални съдове, изработени от самия Христо Казанджията.Къщата има и историческо значение – в две от стаите е бил щабът на руския отряд, освободил Кюстендил на 29 януари 1878 г. Експозицията пресъздава атмосферата, в която са работили генерал-майор Майендорф, полковник Ертел и подполковник Задерновски.
Адрес:
гр. Кюстендил, ул. "Гороцветна" №24АТелефон: 0884939699Работно време:
Април - Септември: 9:30 - 12:00 / 12:30 - 18:00
Октомври - Март: 8:30 - 12:00 / 12:30 - 17:00
Почивни дни: събота и неделя
Къща музей „Ильо Войвода“ е домът, в който след Освобождението живее прочутият хайдутин и войвода – Ильо Войвода, участник в националноосвободителните борби и в Руско-турската война. Реставрирана и превърната в музей през 1981 г., тя е част от възрожденски мемориален комплекс заедно с паметника на войводата и съседни къщи на други местни революционери – Константин Попгеоргиев-Беровски и Тонче Кадинмостки.Уредената експозиция на тема "Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край" е разположена в шест зали и проследява национално-освободителните прояви на населението в Кюстендилския край – Разловското въстание (1876), участието в опълчението и Освобождението на града през 1878 г. Последната зала е посветена на приноса на Кюстендил в движението за освобождение на Македония до 50-те години на XX век.
Адрес:
гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" №189Телефон: 0895541381Работно време:
Април - Септември: 9:30 - 12:00 / 12:30 - 18:00
Октомври - Март: 8:30 - 12:00 / 12:30 - 17:00
Почивни дни: понеделник и неделя
Бившата джамия – Джамия “Ахмед бей” се намира в непосредствена близост до Античните терми. Известна е още като Инджили – Християнската, тъй като е изградена на мястото на средновековна църква „Св. Неделя”. Построена от каменни блокове и тухли през 1575 г., а през 1734 г. е преустроена и разширена, с по-голям молитвен салон и прозорци. Входната аркада, покритa с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид.Понастоящем служи за изложбена зала, а в момента може да се види гостуващата изложбата на РИМ – Пловдив – „Магията на Долнослав“. Тя представя уникални неолитни и халколитни находки от селищната могила Лопките край Долнослав. Акцент са най-старите следи от металургия на Балканите, култови предмети и фигурки с първи знаци на „писменост“. Експонатите се показват за първи път пред публика.Джамията „Ахмед Бей“ е архитектурен паметник на културата с национално значение.
Адрес:
гр. Кюстендил, ул. "Стефан Караджа" №2Телефон: 0876686899Работно време:
Април - Септември: 9:30 - 12:00 / 12:30 - 18:00
Октомври - Март: 8:30 - 12:00 / 12:30 - 17:00
Почивни дни: понеделник и неделя

Джамията „Фатих Мехмед“ е построена през XV век от Хараджи Кара Мехмед бин Али и е наречена на султан Мехмед II Завоевателя.Смята се, че датата 1531 г., изписана с тухли върху източната част на купола, се отнася до по-късна реконструкция. Джамията е изградена от дялани каменни блокове и тухли, като минарето ѝ се откроява със своите шестостенни орнаменти от червена тухла – единственото запазено в Кюстендил.През османския период Кюстендил е важен регионален център, а джамията „Фатих Мехмед“ е втората петъчна джамия в града. Днес тя не функционира, но е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.

Пирговата кула е средновековно отбранително съоръжение, разположено в централната част на Кюстендил, в непосредствена близост до Римските терми. Името ѝ произлиза от гръцката дума πύργος (пиргос), която означава „кула“.Макар точната ѝ датировка да не е окончателно установена, според изследванията кулата е построена между края на XIV и първата четвърт на XV век – в периода на късното Средновековие и на съществуването на феодалния град Велбъжд.Пирговата кула е ценен паметник, който отразява архитектурните и строителни умения, използвани в укрепителната система на средновековен Велбъжд. Днес тя е сред малкото добре запазени отбранителни кули в България и предлага пряка връзка със славното минало на града.
Чифте баня е обществена минерална баня в центъра на Кюстендил, която е в съседство с джамията „Ахмед бей“. Построена е през 1913 г. върху основите на късносредновековната турска баня „Чифте хамам“, която от своя страна стъпва върху останките от римския асклепион на древна Пауталия.Проектирана от арх. Христо Ковачевски, сградата е част от амбициозната идея Кюстендил да се развие като балнеологичен курорт от европейски тип. Архитектурата ѝ съчетава духа на епохите, а използваната минерална вода извира при температура от около 74°C – една от най-високите в страната.Банята е на два етажа с отделни мъжко и женско отделение, всяко с по три басейна, душове и зали с различна температура. Предвидени са и самостоятелни кабини, част от които са запазени в почти автентичен вид. На горния етаж се предлагат балнеолечебни услуги – масажи, кинезитерапия и други процедури. Характерна за Чифте баня е оригиналната система за охлаждане и подаване на водата – чрез резервоар зад сградата, който използва гравитацията, за да разпределя водата в помещенията.Днес банята продължава да функционира и е част от лечебно-туристическото лице на града. Около нея се простира красивата „Банска градина“ с алеи, цветни кътове и декоративни дървета – любимо място за отдих на местни и гости.
Дервиш баня – средновековна обществена баня, построена през 1566 г. Името ѝ е свързано с думата „дервиш“ – духовен послушник в суфисткия орден на бекташите. Сградата е част от архитектурен ансамбъл, включващ Кая бей джамия, Дервиш чешма и текето на странстващите монаси.Банята е изградена от ломени камъни и червени тухли, като във фасадата ѝ са вградени тухлени надписи с годините 1604 и 1835 – вероятни свидетелства за ремонти. При строителството ѝ са използвани материали от стените на средновековната крепост Пауталия.Дервиш баня функционира повече от 400 години – до началото на 90-те години на XX век. През 2005 г. е цялостно реставрирана и днес е обявена за архитектурен паметник на културата, част от Националния архитектурно-археологически резерват „Пауталия – Велбъжд – Кюстендил“.Впечатлява с осмоъгълната си банска зала с мраморен басейн, покрит купол с кръгли светлинни отвори и ритуална ниша, напомняща древния култ към бога лечител Асклепий. Всеки детайл – от клетъчната зидария до желязната верига на входната врата – носи духа на едно време, в което водата е лекувала, а общуването се е превръщало в ритуал.
Сградата на Община Кюстендил е едно от най-представителните архитектурни и културно-исторически здания в града. Построена е между 1889 и 1894 г. по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер за нуждите на Кюстендилското държавно педагогическо училище. Изградена в стил късен ренесанс, тя впечатлява с симетрична композиция.През годините сградата изпълнява различни функции – училище, гимназия, щаб на Българската армия по време на Първата световна война и от 1931 г. – първата съдебна палата в България. Днес в нея се помещават кметството на Община Кюстендил и Общинският съвет на Кюстендил.Особен интерес представляват часовниковият механизъм, изработен от софийския майстор Георги Михайлов (1898), и камбаната от XV век.На върха на сградата на Община Кюстендил се намира изключителна историческа ценност – средновековна камбана, датирана от 1429 г. Излята е от неизвестен майстор чрез восъчен модел, с впечатляваща дебелина от 6 см, височина 52 см и диаметър 53 см. По повърхността ѝ все още личат вдлъбнатините от калъпа, в който е отливана. Първоначално е поставена на църквата „Св. Никола“, а през XVII век е преместена на часовниковата кула на Кюстендил, издигната през 1665 г. След разрушаването ѝ, през 1894 г. камбаната е поставена на новопостроената сграда на Педагогическото училище – днешната Община.През 1898 г. към нея е монтиран механизъм, с който и до днес бие на всеки кръгъл час. За повече от 125 години, чукът я е ударил над 7 милиона пъти в една и съща точка, без това да наруши нейната цялост.Днес тази камбана е не само най-старата действаща камбана на Балканите, но и живо свидетелство за непрекъснатата история на града повече от половин хилядолетие.
В двора на църквата „Успение Богородично“ се намира сградата на първото училище в града – килийното училище, открито през 1820 г. Обучението е било на български език, с религиозно съдържание – четене, писане и църковно пеене. Училището просъществува до 1849 г., когато е построено Взаимното училище „Св. св. Кирил и Методий“ – светско начално училище, функционирало до 1888 г.Днес сградата на взаимното училище е паметник на културата и културно средище с изложби, концерти и събития.
Прокопиевата къща е най-старата запазена възрожденска сграда в Кюстендил. Построена е в края на XVIII век в махала Градец (Вароша) – в сърцето на стария град, в близост до пл. „Велбъжд“ и църквата „Св. Успение Богородично“.Нейният собственик – чорбаджи Давидко Якович – е преселник от София. Къщата е типичен представител на градската възрожденска архитектура и е изградена на два етажа с Г-образен план. Приземният етаж е разделен на две части от външна стълба. Западната половина има симетричен план – с коридор и две стаи, а източната включва дрешник, кухня и магазин. Вторият етаж повтаря тази структура. Западната част се свързва с приземието чрез вита дървена стълба и съдържа стая с камина и характерен касетиран таван. Източната жилищна част, изградена в средата на XIX век, включва две последователно свързани стаи.Къщата впечатлява с чардак на три нива, богатите декоративни елементи и е ключова част от ансамбъла на възрожденския и следосвобожденски квартал Вароша (Градец) – едно от най-ценните исторически ядра на Кюстендил.
Железният мост, известен и като „мостът с голите жени“, е изграден през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер като част от новата градска ос, свързваща жп гарата с централния площад (дн. бул. „България“ и пл. „Велбъжд“).През 1969 г. мостът е разширен със стоманобетонна конструкция и обогатен с четири скулптурни женски фигури от бял врачански камък – дело на скулптора Любен Димитров. Те символизират плодовитостта на земята, лековитата минерална вода и участието на кюстендилци в съпротивителното движение. Жените държат символични предмети: ябълка, бански тас, меч и шмайзер, а една от фигурите гледа напред към Рила.Мостът е разположен на мястото на стария път към Ниш – Нишкия друм, и в близост до бившата Нишка порта на османския град.Днес Железният мост е едновременно инженерен обект, културен символ и емблематична забележителност, обвързана с миналото и идентичността на Кюстендил.